Честита Баба Марта

За 1 март- празникът на Баба Марта, учениците от БУ „Пейо Яворов“ получиха подарък от госпожа Мария Маринова- майка на Петя Тенчева от подготвителната група и на Ирена Тенчева от 2.В клас.
260-те мартенички бяха саморъчно изплетени и красиво опаковани, за да зарадват всяко едно от децата ни.
Освен радостта и любовта, с която ни дари, осъзнаваме колко много време и труд е вложила госпожа Мария Маринова- майка на три прекрасни деца. Искрено ѝ благодарим.

На всички- ученици, родители, настойници и приятели на училището ни, отправяме сърдечни пожелание за много здраве, щастие и успех в новото пролетно начало.

Баба Марта бързала,
мартенички вързала-
нишка от живота в дома:
бяла като чистотата
и червeна като сила на кръвта.
Да Ви топли даже и да сте далече от дома,
за да имате сили в крилете
и да преследвате своята мечта!

Да припомним отново

Легенда за мартеницата
Тя е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо.

Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат.

Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец.

Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.

Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е фактът, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.